Ролята на бащата в семейството е изключително важна за детето. Тя развива социалното, емоционално и интелектуално развитие на мъника.

Всъщност, да си добър баща не е толкова лесно, но е едно от най-важните неща, които мъжът може да направи. Постоянното присъствие на таткото играе огромна роля в живота на детето.

Татко, бъди готов, защото твоята издръжливост ще бъде тествана. Детето ви със сигурност има безгранична енергия – физическа, интелектуална, социална, и вие ще бъдете предизвикани да издържите. Важно е да изградите добър образец, който да бъде пример за вашия мъник за цял живот.

Когато наистина сте част от детството на детето, вие му показвате, че се интересувате от него, че се забавлявате с него и най-важното – че искате да бъдете негов баща.

Бебетата се нуждаят от сигурност, която получават, когато майката и бащата отговарят веднага на техните усмивки, плачове и сигнали. Когато бебето създаде връзка и с двамата си родителите, то има по-големи шансове да бъде щастливо, успяло и по-лесно приспособимо в живота си. Бащите са толкова отговорни да отговарят на нуждите на детето, колкото и майките. Когато таткото прекарва повече време с детето, той разбира какви са неговите нужди и може да разчете знаците на бебето.

Играта с татко пък помага на децата да развият емоционално знанието си и по този начин те могат да идентифицират своите собствени емоции, да приемат емоционалния опит на другите и да опишат емоциите си. Доказано е, че когато децата разбират какво чувстват и знаят как да контролират емоциите си, се разбират и общуват по-добре с другите деца.

Друга причина за важността на таткото е, че когато прекарва време с детето си, той, дори подсъзнателно, го предизвиква да опитва нови неща, да експериментира по-смело и да стане по-независимо.

Докато майката се грижи за по-емоционалната страна, то таткото изгражда чувство на сигурност в детето. Като цяло, и майката, и бащата играят огромна роля за развитието на детето.

Из „Първите седем“

1. Изведете детето в природата
   Може би за Вас е по-удобно и лесно да сложите детето в количка, колело, столче за кола. За детето със сигурност това не е никак добре, затова при всеки удобен случай когато сте навън, оставяйте детето да бяга свободно (естествено под ваш надзор). По принцип децата са много по- склонни да бягат, скачат и да упражняват всякакъв друг вид физическа активност когато са навън, отколкото ако са в затворено пространство. Играйте на топка, криеница и всякакви други игри изискващи движение.
2. Размърдайте се и потанцувайте
   Когато разходката навън изглежда невъзможна – вали проливен дъжд, детето Ви е болно – тогава просто пуснете CD с динамична музика. Не е задължително да бъде детска. Станете и се раздвижете като потанцувате заедно с детето.
3. Упражнявайте се заедно
   Вие вече знаете, че това което правите има пряко влияние върху поведението на детето. Ето защо както винаги личният пример е най важен. Нека детето Ви свикне с движението. Винаги когато имате възможност вървете пеша, а не използвайте колата – отидете до магазина, до дома на приятели. Включете детето в собствените Ви тренировки – това ще е истинско удоволствие за него. Покажете му как да изпълнява Вашите упражнения. Редовно правете семейни излети на открито
4. Присъединете приятели на детето
   Най- добре ще бъде детето Ви да има компания по време на физическите занимания. Поканете приятелите му да поплуват заедно в басейна. Или ги заведете на езда, кажете им да карат колела заедно, да се гонят. Уверете се, че децата имат възможност да бягат, да скачат – под зоркото око на възрастен разбира се. Може да се събирате и с приятелски семейства, за да могат децата да играят, докато родителите си приказват.
5. Проучете възможността да запишете детето си на организирани спортни занимания
   Дори в тази ранна възраст, децата могат да посещават уроци по плуване, гимнастика или танци. Самоче не претоварвайте Вашето дете. За дете което 5 дни в седмицата е на детска градина, дори и един допълнителен урок може да дойде в повече. В същото време ако детето не посещава градина, а седи в къщи – може да има нужда от повече спортни занимания. Всичко е строго индивидуално. Основният акцент обаче, е че не трябва да насилваме децата, а всичко да бъде леко и забавно за тях. Това не е времето когато се тренират шампиони. 20 минути на урок са предостатъчни. Освен това преди да запишете детето, помолете за пробен период за да видите дали то ще прояви интерес и как ще му се отразят заниманиятa.

Източник http://bratscool.bg/news/52/pet-nachina-da-stimulirate-fizicheskata-aktivnost-na-deteto-si-%28vyzrast-ot-3-do-4-godini%29

ПРИЧИНИ ЗА НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ

Нужно е голямо търпение, време и разбиране, за да се научи едно детенце да ходи до тоалетната. Повечето деца не се научават напълно до навършването на 2 до 4 години. Някои успяват да останат сухи през целия ден, но през нощта „се изпускат”. Нощното напикаване е нормално и често явление в пред-училищна възраст. То засяга около 40% от децата на възраст до 3 години.
Не са изцяло изяснени всички причини за нощното напикаване, но по-долу изложените фактори са основните, поради които едно дете може да намокри креватчето си.

Пикочният мехур не е все още достатъчно развит, така че да задържа урината за цяла нощ.
Детето още не е способно да осъзнае кога пикочният мехур е напълнен, за да се събуди и да отиде в тоалетната.

Често, когато едно дете вече е свикнало да остава сухо до сутринта, изведнъж отново може да започне да се напикава. Това се случва обикновено поради появата на стрес у детето, който е възможно да се дължи, който е възможно да се дължи на някаква коренна промяна, като например ново бебе в къщи, преместване или развод. Децата, които са жертва на определен вид насилие, също биха могли да се сблъскат с подобен проблем. Ако малкото Ви намокря креватчето си, докато по-рано се е било „отучило” от това, посъветвайте се с педиатъра си, който би дал по-точна оценка. В този случай нощното напикаване може би се явява като признак на съществуващ стрес или някое болестно състояние у детето.
В опита си да установи причините за нощното напикаване на детето ви, възможно е педиатърът да Ви зададе следните въпроси:

1. Съществува ли в рода случай на подобно нощно напикаване?
2. Колко често уринира детето и по кое време на деня?
3. Кога намокря креватчето си?
4. Когато това се случва, то свръхактивно ли е, или има някакъв необичаен стрес?
5. Склонността на малкото да се напикава се проявява след приемането на газирани напитки, напитки, съдържащи кофеин, сокове от цитрусови плодове или на много вода?
6. Забелязали ли сте нещо непривично в начина, по който детето ходи по малка нужда, или във вида на урината?

В случай, че педиатърът се усъмни в наличието на определен проблем, ще препоръча изследвания, за да установи дали съществува инфекция или някакво друго усложнение. Ако забележи, че напикаването се дължи просто на забавено развитие на контрола на пикочния мехур, може да предпише някои допълнителни прегледи, какъвто е например снимката на бъбреците или на пикочния мехур.
При положение, че прегледите покажат, че е належаща оперативна намеса, педиатърът евентуално ще ви насочи към уролог-педиатър, който е специалист в тази област, конкретно при децата.
Някои родители се безпокоят, че е възможно нощното напикаване на детето им да се дължи на някое болестно състояние или на определен физически недостатък. В действителност само при около 1% от случаите причината е в болести или проблеми като:

1. Инфекции на пикочната система
2. Диабет
3. Физически недостатък в пикочната система

При всеки от изброените случаи често се наблюдават промени в количеството и честотата на уриниране на детето в продължение на целия ден. Възможно е малкото да има неприятно усещане при уриниране. Ако забележите някой от следните симтоми в която и да е възраст на детето, осведомете педиатъра си.

1. Необичайно полагане на усилия при уриниране
2. Непрозрачна урина
3. „Изпускане” през деня и през нощта
4. Чувството на парене по време на уриниране

При повечето деца в училищна възраст, които мокрят нощем креватчетата си, все още не са развили контрол над пикочния си мехур през нощта. Това състояние е наяве още от раждането им и често е наследствено. Обикновено един от родителите също е имал този „проблем”. В повечето случаи тези деца прекратяват нощното си напикаване приблизително на възраст, в която и съответният им родител го е прекратил.

СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ

Малък брой деца, напикаващи се нощем, не се поддават на никаква терапия. За щастие с изминаването на всяка година този „проблем” ще се ограничава все повече в следствие на физическото развитие на тялото и в пубертетна възраст по принцип всички деца вече са го превъзмогнали. Само 1% от възрастните продължават да се измъчват от настойчиво нощно напикаване.
Успокойте детето си и му обяснете, че то не е виновно и че с течение на времето нещата ще се подобряват. Не го насилвайте да се мъчи да контролира пикочния си мехур, преди тялото да е готово за това. Колкото и усилия да полага, нощното напикаване е извън пределите на неговия контрол и единственото, което може да се постигне в такъв случай, е да почувства разочарование и тъга, че не успява да се справи с проблема.
Докато малкото започне да се контролира, от изключителна важност е да му давате подкрепа и кураж. Проявете съпричастност към чувствата на детето си относно този негов „проблем”.

ВЗЕМЕТЕ МЕРКИ ПРЕДИ СЪН

Насърчавайте детето си да посещава тоалетната всяка вечер преди лягане и избягвайте да му давате течности по това време.

ПРЕДПАЗЕТЕ МАТРАКА

Докато малкото ви се справи с нощното напикаване, можете да сложите промазан калъф под чаршафа, за да се запази сух матрака.

ПОЗВОЛЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА ПОМОГНЕ

Поощрявайте хлапето да си сменя намокрените чаршафи и завивки. Така то ще се научи на отговорност и ще излезе от неудобното положение, в което може да се чувства, когато всички в семейството знаят кога се напикава. В случай обаче, че детето приеме това като наказание, тогава такива мерки не са препоръчителни.

ДРУГИ ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ

Някои педиатри препоръчват упражнения за пикочния мехур. Чрез тях детето постепенно увеличава времето между ходенията по малка нужда през деня, така че пикочният мехур да започне лека-полека да се обтяга и да задържи повече урина. Ако заедно с рожбата си решите да изпробвате тези упражнения, следвайте лекарските напътствия. В случай, че никаква терапия не разрешава проблема, възможно е педиатърът да препоръча лекарствени средства. Употребата на лекарства за предотвратяване на нощното напикаване е спорна. След като „първичното напикаване” прекъсва с узряването на детето, някои педиатри се безпокоят, че прилагането на фармацевтични средства крие повече опасности, отколкото полза. Те, освен, че биха могли изобщо да не помогнат, могат да имат и негативен ефект.
Педиатърът е човекът, който ще ви осведоми за видовете лекарствена терапия, коя е най-подходяща за детето ви, както и за различното действие и странични ефекти на всеки медикамент. Консултирайте се с него, преди да започнете каквато и да е терапевтична програма.