Симптомите са висока температура, гадене, отпадналост, главоболие, диария, дребни пъпки по тялото или зачервени участъци.

Слънчевото изгаряне се появява след 2-3 часа, когата кожата ярко почервенее и се усеща болка при допир. Не е необходимо претоплянето да е непременно придружено с изгаряне на кожата.

Какво трябва да знаете:

- Най интензивно е слънцето между 11 и 17 часа. Не се препоръчва в този интервал да сте на плава с детето – дори и под чадър, облечени със светли дрехи.
- Пясъкът и водата отразяват слънчевите лъчи, което засилва опасността от изгаряне на кожата и от прегряване.
- Когато времето е мрачно, 80% от слънчевата радиация преминава през облачната покривка.
- Преди да влезете в морето, намажете се със слънцезащитен крем, защото през мократа кожа ултравиолетовите лъчи преминават по-лесно.
- Кожата на бебетата и малките деца е много тънка и нежна и те лесно изгарят. Едни от най-застрашените места са носът, устните и ушите.

Слънчевият загар, независимо колко бавно е придобит, не е здравословен. Според учените 90% от случаите на рак на кожата са вследствие слънчевите изгаряния.

Как да се предпазим:

- Не излагайте детето на пряка слънчева светлина в горещите часове на деня.
- Преди да излезете на разходка, намажете със защитен крем всички изложени на слънце участъци. Обърнете внимание – кремат трябва да предпазва и от дългите ултравиолетови лъчи.
- В горещините не носете бебето в кенгуру.
- В началото на сезона извеждаите детето под слънчевите лъчи само за 10-15 минути, като постепенно увеличавате времето.
- Винаги му слагайте шапка с козирка, която ще предпази лицето и очите.
- Обличайте детето в светли дрехи, които са от тънка попиваща материя.
- Давайте му да пие по-често течности – вода и неподсладен сок.
- В горещините, ако няма климатик, не оставяйте дълго в колата с детето. Ако навън е 36 градуса С, вътре в колата минава 40.

При изгаряния:

- Незабавно посетете лекуващия лекар.
- Поставяйте студени компреси – използвайте кърпи, напоени със студена вода. Повтаряйте процедурата 3-4 пъти на ден, докато червенината намалее. Не използвайте лед или вазелин.
- Ако се появят мехури, не ги пукайте, а ги намажете с цинков крем, който ще ги изсуши.

Съвети за родителите на най-малките

– Бебетата до 1 година не трябва да се излагат директно на слънце. Тяхната собствена защита против УВ-лъчите още не е развита. Дори и под сянка трябва да ползвате защитни средства с висок фактор (например 20).
- Нанасяйте защитното средство върху кожата на детето 20 минути преди излизане, за да може защитния филтър да разгъне действието си.
- След подсушаване отново трябва да нанесете върху кожата защитното средство.
– Бебето да стои на слънце облечено в меки, леки, памучни дрешки.
- Слънчевата шапка с козирка ще предпази лицето.
- Водните капки дайстват като лещи, затова след къпане или прекомерно изпотяване непременно трябва да подсушите кожата.
- При облачно време също ползвайте защитни средства.

Алергичната реакция към слюнката или отровата на насекомото води до болка или сърбежи, зачервяване и подуване. Някои хорареагират твърде остро със спазъм на дихателните пътища и шок, като може да се стигне и до смърт. Кърлежите причиняват инфекция (лаймска болест), а комарите в някои части на света разпространяват малария.

Профилактика

Кожата трябва да е покрита – носете дълги панталони и дрехи с дълъг ръкав. Поставете предпазни мрежи на прозорците и вратите. За да отблъсквате насекомите, прибавете в чаша вода 5 капки масло от цитронела и намажете откритите части от тялото. Яжте чесън и вземайте като добавка дневна доза витамин B1 (тиамин) и цинк.

Лечение

Болкоуспокояваща паста: При ужилване от пчела или ухапванеот мравки добавете сода бикарбонат в малко вода и намажете болезнения участък.
Ужилване от оса: Намажете мястотос лимонов сок, оцет или чай от канела възможно най-бързо след ужилването.
Ухапване от кърлеж: Ако кърлежът се е впил в ковата, го намажете с олио или вазелин и го отстранете с помоща на пинцети, като го завъртите леко.

Кога да потърсите медицинска помощ

При съмнение за ухапване от кърлеж, ако сте забелязали кръгло червено петно или обрив, при грипоподобни симптоми или болки в ставите.

Незабавно потърсете лекар, ако:

Ухапването или ужилването се намират върху лицето, в устата или гърлото.
Имате обрив, задух, гадене или повръщане.

Зъбите и устната кухина, като съответна част на организма също играят важна роля за неговото благополучие. При тяхното заболяване се нарушава работата и на другите органи и системи.

Зъбите са нужни на човека преди всичко за сдъвкване на храната, но имат и други функции, които не са маловажни. Те съдействат за правилното произношение на членоразделната реч. На всички е известно колко много се нарушава речта при загубата макар и на един преден зъб. Те оформят правилния овал и красивата усмивка на лицето. Не без основание някои ги наричат „огледало на здравословното състояние на човека“.

От всичко казано до тук става ясно, че човек трябва да се стреми да ги пази здрави, добре подредени, за което е необходимо да се полагат грижи още от най-ранно детство. Родители, които обръщат достатъчно внимание на здравето и зъбите на детето си ще си спестят много неприятни емоции и време пред стоматологичните кабинети в последствие. Грижите за зъбите на детето трябва да започнат още в началото на бремеността. Бъдещата майка е необходимо да обърне внимание на храната, която поема – тя трябва да бъде пълноценна, богата на минерали, соли и витамини. Добре е се направи консултацияа със стоматолог и при необходимост да се поеме известно количество калциеви препарати.

Особено зле се отразява тютюнопушенето върху оформящия се организъм в утробата на майката. След раждането на детето осигуряването на естественото му хранене за по-дълъг период от време е предпоставка за правилното и пълноценно оформяне на зъбните зародиши. Никоя храна не може да замени майчиното мляко. Самият акт на сученето играе важна роля за правилното оформяне и развитие на зъбните дъги и челюсти. ако се наложи хранене с биберон, това трябва да става много внимателно – биберона да се употребява само за времето необходимо за нахранването. Правилното държане на бутилката е задължително – тя не трябва да се опира върху челюстите на дететто, тъй като ги притиска и те изоствата в своето развитие. Употребата на биберон залъгалка е рисковано, защото може да доведе в последствие до развитие на зъбно-челюстни деформации.
Така наречените „вредни привички“ – смученето на пръсти, неправилното положение на главата по време на сън и други също се отразяват неблагоприятно върху развитието на зъбно-челюстната система. Отрицателно влияние оказва затрудненото носово дишане и спането с отворена уста, в последствие честите заболявания на носоглътката.

Млечните зъби започват да пробиват от 6 – 8 месец и никнат до 2 – 2,5 годишна възраст.
За правилното оформяне на челюстите и предпазване на зъбите от заболяване способства пълноценното им натоварване. Твърдата храна изискваща дълго и енергично дъвкане прави зъбите здрави, затова на детето още от най-ранна възраст с преминаването му на обща храна трябва да се дават плодове и зеленчуци в сурово състояние. Те са полезни не само с богатото си съдържание на витамини и соли, но и почистват добре зъбите от наличните налепи, правят своебразен масаж на венците и гимнастика на околоустната мускулатура. За да предпазим зъбите на детето от заболявания трябва да го приучим от най-ранно детство да ги поддържа чисти.

След оформянето на млечното съзъбие на 2 – 2,5 – 3 години, детето трябва да се приучи да се грижи за чистотата на зъбите си. Миенето на зъбите трябва да става с индивидуална четка, внимателно подбрана по големина и най-добре да е изработена от естествени материали. Необходимо е да се подменя всеки 2- 3 месеца и след употреба да се измива обилно с вода. Първите уроци по устна хигиена трябва да започват с помоща на родителите и да бъдат приятни за детето. За целта да се използват приятно ароматизирани пасти за зъби. задължително е детето да измива зъбите си вечер преди лягане и по време на сутрешния тоалет. Особено важно е детето да се приучи още в най-ранно детство да посещава регулярно стоматологичните детски кабинети за профилактични прегледи. Ранното откриване на начално нарушение на зъбния емайл, кариес, ще предотврати болезненото му почистване и задълбочаване. Навременното пломбиране на млечните зъби при начален кариес е необходимо условие за избягване на последствияата му – пулпити, пепеадентити, абцеси, които довеждат до преждевременното изваждане на млечното зъбче.

Каква е популярната дефиниция за аутизъм?

Учените определят аутизма като неспособност (инвалидност), която започва да се проявява в ранните детски години от развитието на детето и е причинена от неврологично заболяване, което изменя нормалното функциониране на мозъка.

Характеризира се с анормално развитие на уменията за комуникация, социално взаимодействие и мислене. Момчетата биват четири пъти по често засягани от проява на болестта от момичетата. Децата може да изглеждат напълно нормални до 30-я месец, преди появата на някои от симптомите да накара родителите да забележат, че поведението на детето им не е нормално.

Симптомите

Диапазонът на сила и проявление на симптомите при аутистите е голям. Някой от тях са:

- неспособност да се участва в нормално социално общуване;

- неспособност да се комуникира с родителите и връстниците;

- проява на фиксация(силна привързаност) към неживи предмети – напр. някоя любима играчка или друг предмет, който детето държи да носи със себе си на всякъде и по-всяко време.

Наблюдава се и нежелание за промяна на дневната рутина – промените се посрещат зле от детето, най – вече в емоционален план.

- избягва се контакта с очи с останалите хора;

- непрекъснатото повтаряне на една и съща дума или фраза;

- неспособност вербално да се изразяват нуждите, които изпитва детето;

- нечувствителност към болка.

Поведението може и да се измени с течение на времето, като симптомите сменят характера си или силата, с която се проявяват.

Често децата с аутизъм имат и други заболявания свързани с функционирането на мозъка. Но това не означава, че всички аутисти са умствено изостанали. Макар една значителна част от децата наистина да имат проблеми с умственото си развитие, много от тях нямат такива, въпреки наличието на аутизъм.

Какво НЕ Е аутизма?

Има редица заболявания, чиито симптоми приличат на тези, които се прояват по време на аутизма:

Заболяването на Хелер – Heller’s Disease – Децата се развиват нормално до третата и дори четвъртата си година, но след това настъпва необратима регресия в умственото развитие и постепенна загуба на речта

Синрома на Ландау-Клефнер – още наричан Детска Епилептична Афазия – това е едно много рядко заболяване, което се проявява отново след период на нормално развитие на детето през първите от 3 до 7 години; заболяването се характеризира със загуба на способността на детето да възприема речта; частично се запазват някои способности на говора;

Синдрома на Рет – отново неврологично заболяване – проявява се само при момичетата – и тук децата първо показват нормално развитие и след това настъпва регресия;

Има и други заболявания, които могат да бъдат объркани с аутизма, но при които най- често първо се наблюдава доста дълъг период от нормално развитие. При аутизма периода на нармалното развитие е сравнително кратък.

Какви са причините?

Причините не са сто процента дефинирани и изяснени, но учените категорично изключват психологическия фактор.

Неврологичните изследвания сочат, че при аутизма има малфункция на мозъка на детето.

Силно внимание се обръща към генетични фактори. Оказва се, че има риск за децата, които се раждат в семейства, в които вече има случай на аутизъм.

Като цяло много учени защитават идеята, че аутизмът е генетично заболяване, или че именно проявата на редица гени води до симптомите и протичането му. И все пак все още не е ясно кои точно фактори отключват действието на тези гени.

ПРИЧИНИ ЗА НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ

Нужно е голямо търпение, време и разбиране, за да се научи едно детенце да ходи до тоалетната. Повечето деца не се научават напълно до навършването на 2 до 4 години. Някои успяват да останат сухи през целия ден, но през нощта „се изпускат”. Нощното напикаване е нормално и често явление в пред-училищна възраст. То засяга около 40% от децата на възраст до 3 години.
Не са изцяло изяснени всички причини за нощното напикаване, но по-долу изложените фактори са основните, поради които едно дете може да намокри креватчето си.

Пикочният мехур не е все още достатъчно развит, така че да задържа урината за цяла нощ.
Детето още не е способно да осъзнае кога пикочният мехур е напълнен, за да се събуди и да отиде в тоалетната.

Често, когато едно дете вече е свикнало да остава сухо до сутринта, изведнъж отново може да започне да се напикава. Това се случва обикновено поради появата на стрес у детето, който е възможно да се дължи, който е възможно да се дължи на някаква коренна промяна, като например ново бебе в къщи, преместване или развод. Децата, които са жертва на определен вид насилие, също биха могли да се сблъскат с подобен проблем. Ако малкото Ви намокря креватчето си, докато по-рано се е било „отучило” от това, посъветвайте се с педиатъра си, който би дал по-точна оценка. В този случай нощното напикаване може би се явява като признак на съществуващ стрес или някое болестно състояние у детето.
В опита си да установи причините за нощното напикаване на детето ви, възможно е педиатърът да Ви зададе следните въпроси:

1. Съществува ли в рода случай на подобно нощно напикаване?
2. Колко често уринира детето и по кое време на деня?
3. Кога намокря креватчето си?
4. Когато това се случва, то свръхактивно ли е, или има някакъв необичаен стрес?
5. Склонността на малкото да се напикава се проявява след приемането на газирани напитки, напитки, съдържащи кофеин, сокове от цитрусови плодове или на много вода?
6. Забелязали ли сте нещо непривично в начина, по който детето ходи по малка нужда, или във вида на урината?

В случай, че педиатърът се усъмни в наличието на определен проблем, ще препоръча изследвания, за да установи дали съществува инфекция или някакво друго усложнение. Ако забележи, че напикаването се дължи просто на забавено развитие на контрола на пикочния мехур, може да предпише някои допълнителни прегледи, какъвто е например снимката на бъбреците или на пикочния мехур.
При положение, че прегледите покажат, че е належаща оперативна намеса, педиатърът евентуално ще ви насочи към уролог-педиатър, който е специалист в тази област, конкретно при децата.
Някои родители се безпокоят, че е възможно нощното напикаване на детето им да се дължи на някое болестно състояние или на определен физически недостатък. В действителност само при около 1% от случаите причината е в болести или проблеми като:

1. Инфекции на пикочната система
2. Диабет
3. Физически недостатък в пикочната система

При всеки от изброените случаи често се наблюдават промени в количеството и честотата на уриниране на детето в продължение на целия ден. Възможно е малкото да има неприятно усещане при уриниране. Ако забележите някой от следните симтоми в която и да е възраст на детето, осведомете педиатъра си.

1. Необичайно полагане на усилия при уриниране
2. Непрозрачна урина
3. „Изпускане” през деня и през нощта
4. Чувството на парене по време на уриниране

При повечето деца в училищна възраст, които мокрят нощем креватчетата си, все още не са развили контрол над пикочния си мехур през нощта. Това състояние е наяве още от раждането им и често е наследствено. Обикновено един от родителите също е имал този „проблем”. В повечето случаи тези деца прекратяват нощното си напикаване приблизително на възраст, в която и съответният им родител го е прекратил.

СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ

Малък брой деца, напикаващи се нощем, не се поддават на никаква терапия. За щастие с изминаването на всяка година този „проблем” ще се ограничава все повече в следствие на физическото развитие на тялото и в пубертетна възраст по принцип всички деца вече са го превъзмогнали. Само 1% от възрастните продължават да се измъчват от настойчиво нощно напикаване.
Успокойте детето си и му обяснете, че то не е виновно и че с течение на времето нещата ще се подобряват. Не го насилвайте да се мъчи да контролира пикочния си мехур, преди тялото да е готово за това. Колкото и усилия да полага, нощното напикаване е извън пределите на неговия контрол и единственото, което може да се постигне в такъв случай, е да почувства разочарование и тъга, че не успява да се справи с проблема.
Докато малкото започне да се контролира, от изключителна важност е да му давате подкрепа и кураж. Проявете съпричастност към чувствата на детето си относно този негов „проблем”.

ВЗЕМЕТЕ МЕРКИ ПРЕДИ СЪН

Насърчавайте детето си да посещава тоалетната всяка вечер преди лягане и избягвайте да му давате течности по това време.

ПРЕДПАЗЕТЕ МАТРАКА

Докато малкото ви се справи с нощното напикаване, можете да сложите промазан калъф под чаршафа, за да се запази сух матрака.

ПОЗВОЛЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА ПОМОГНЕ

Поощрявайте хлапето да си сменя намокрените чаршафи и завивки. Така то ще се научи на отговорност и ще излезе от неудобното положение, в което може да се чувства, когато всички в семейството знаят кога се напикава. В случай обаче, че детето приеме това като наказание, тогава такива мерки не са препоръчителни.

ДРУГИ ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ

Някои педиатри препоръчват упражнения за пикочния мехур. Чрез тях детето постепенно увеличава времето между ходенията по малка нужда през деня, така че пикочният мехур да започне лека-полека да се обтяга и да задържи повече урина. Ако заедно с рожбата си решите да изпробвате тези упражнения, следвайте лекарските напътствия. В случай, че никаква терапия не разрешава проблема, възможно е педиатърът да препоръча лекарствени средства. Употребата на лекарства за предотвратяване на нощното напикаване е спорна. След като „първичното напикаване” прекъсва с узряването на детето, някои педиатри се безпокоят, че прилагането на фармацевтични средства крие повече опасности, отколкото полза. Те, освен, че биха могли изобщо да не помогнат, могат да имат и негативен ефект.
Педиатърът е човекът, който ще ви осведоми за видовете лекарствена терапия, коя е най-подходяща за детето ви, както и за различното действие и странични ефекти на всеки медикамент. Консултирайте се с него, преди да започнете каквато и да е терапевтична програма.