Нощно напикаване

Нощното напикаване засяга около 40% от децата на възраст до 3 години.

ПРИЧИНИ ЗА НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ

Нужно е голямо търпение, време и разбиране, за да се научи едно детенце да ходи до тоалетната. Повечето деца не се научават напълно до навършването на 2 до 4 години. Някои успяват да останат сухи през целия ден, но през нощта „се изпускат”. Нощното напикаване е нормално и често явление в пред-училищна възраст. То засяга около 40% от децата на възраст до 3 години.
Не са изцяло изяснени всички причини за нощното напикаване, но по-долу изложените фактори са основните, поради които едно дете може да намокри креватчето си.

Пикочният мехур не е все още достатъчно развит, така че да задържа урината за цяла нощ.
Детето още не е способно да осъзнае кога пикочният мехур е напълнен, за да се събуди и да отиде в тоалетната.

Често, когато едно дете вече е свикнало да остава сухо до сутринта, изведнъж отново може да започне да се напикава. Това се случва обикновено поради появата на стрес у детето, който е възможно да се дължи, който е възможно да се дължи на някаква коренна промяна, като например ново бебе в къщи, преместване или развод. Децата, които са жертва на определен вид насилие, също биха могли да се сблъскат с подобен проблем. Ако малкото Ви намокря креватчето си, докато по-рано се е било „отучило” от това, посъветвайте се с педиатъра си, който би дал по-точна оценка. В този случай нощното напикаване може би се явява като признак на съществуващ стрес или някое болестно състояние у детето.
В опита си да установи причините за нощното напикаване на детето ви, възможно е педиатърът да Ви зададе следните въпроси:

  1. Съществува ли в рода случай на подобно нощно напикаване?
  2. Колко често уринира детето и по кое време на деня?
  3. Кога намокря креватчето си?
  4. Когато това се случва, то свръхактивно ли е, или има някакъв необичаен стрес?
  5. Склонността на малкото да се напикава се проявява след приемането на газирани напитки, напитки, съдържащи кофеин, сокове от цитрусови плодове или на много вода?
  6. Забелязали ли сте нещо непривично в начина, по който детето ходи по малка нужда, или във вида на урината?

В случай, че педиатърът се усъмни в наличието на определен проблем, ще препоръча изследвания, за да установи дали съществува инфекция или някакво друго усложнение. Ако забележи, че напикаването се дължи просто на забавено развитие на контрола на пикочния мехур, може да предпише някои допълнителни прегледи, какъвто е например снимката на бъбреците или на пикочния мехур.
При положение, че прегледите покажат, че е належаща оперативна намеса, педиатърът евентуално ще ви насочи към уролог-педиатър, който е специалист в тази област, конкретно при децата.
Някои родители се безпокоят, че е възможно нощното напикаване на детето им да се дължи на някое болестно състояние или на определен физически недостатък. В действителност само при около 1% от случаите причината е в болести или проблеми като:

  1. Инфекции на пикочната система
  2. Диабет
  3. Физически недостатък в пикочната система

При всеки от изброените случаи често се наблюдават промени в количеството и честотата на уриниране на детето в продължение на целия ден. Възможно е малкото да има неприятно усещане при уриниране. Ако забележите някой от следните симтоми в която и да е възраст на детето, осведомете педиатъра си.

  1. Необичайно полагане на усилия при уриниране
  2. Непрозрачна урина
  3. „Изпускане” през деня и през нощта
  4. Чувството на парене по време на уриниране

При повечето деца в училищна възраст, които мокрят нощем креватчетата си, все още не са развили контрол над пикочния си мехур през нощта. Това състояние е наяве още от раждането им и често е наследствено. Обикновено един от родителите също е имал този „проблем”. В повечето случаи тези деца прекратяват нощното си напикаване приблизително на възраст, в която и съответният им родител го е прекратил.

СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ

Малък брой деца, напикаващи се нощем, не се поддават на никаква терапия. За щастие с изминаването на всяка година този „проблем” ще се ограничава все повече в следствие на физическото развитие на тялото и в пубертетна възраст по принцип всички деца вече са го превъзмогнали. Само 1% от възрастните продължават да се измъчват от настойчиво нощно напикаване.
Успокойте детето си и му обяснете, че то не е виновно и че с течение на времето нещата ще се подобряват. Не го насилвайте да се мъчи да контролира пикочния си мехур, преди тялото да е готово за това. Колкото и усилия да полага, нощното напикаване е извън пределите на неговия контрол и единственото, което може да се постигне в такъв случай, е да почувства разочарование и тъга, че не успява да се справи с проблема.
Докато малкото започне да се контролира, от изключителна важност е да му давате подкрепа и кураж. Проявете съпричастност към чувствата на детето си относно този негов „проблем”.

ВЗЕМЕТЕ МЕРКИ ПРЕДИ СЪН

Насърчавайте детето си да посещава тоалетната всяка вечер преди лягане и избягвайте да му давате течности по това време.

ПРЕДПАЗЕТЕ МАТРАКА

Докато малкото ви се справи с нощното напикаване, можете да сложите промазан калъф под чаршафа, за да се запази сух матрака.

ПОЗВОЛЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА ПОМОГНЕ

Поощрявайте хлапето да си сменя намокрените чаршафи и завивки. Така то ще се научи на отговорност и ще излезе от неудобното положение, в което може да се чувства, когато всички в семейството знаят кога се напикава. В случай обаче, че детето приеме това като наказание, тогава такива мерки не са препоръчителни.

ДРУГИ ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ

Някои педиатри препоръчват упражнения за пикочния мехур. Чрез тях детето постепенно увеличава времето между ходенията по малка нужда през деня, така че пикочният мехур да започне лека-полека да се обтяга и да задържи повече урина. Ако заедно с рожбата си решите да изпробвате тези упражнения, следвайте лекарските напътствия. В случай, че никаква терапия не разрешава проблема, възможно е педиатърът да препоръча лекарствени средства. Употребата на лекарства за предотвратяване на нощното напикаване е спорна. След като „първичното напикаване” прекъсва с узряването на детето, някои педиатри се безпокоят, че прилагането на фармацевтични средства крие повече опасности, отколкото полза. Те, освен, че биха могли изобщо да не помогнат, могат да имат и негативен ефект.
Педиатърът е човекът, който ще ви осведоми за видовете лекарствена терапия, коя е най-подходяща за детето ви, както и за различното действие и странични ефекти на всеки медикамент. Консултирайте се с него, преди да започнете каквато и да е терапевтична програма.

Коментарите са забранени.